Il(l)ustrations

Ето как трябва да изглеждат детските книжки. Сред заглавията намираме: "Буковски за деца", "Ако дадеш котенце на циклоп", "Поли рисува пенис" и "Цветята са красиви (но ще изкараме повече, ако отглеждаме трева)". Илюстрации от Bob Staake.

Dig Me Later

Изкопай ме по-късно. Или - защо да не изровим мъртвите си роднини и да ги преоблечем, след което да ги разведем из село и да им покажем какво ново се случва. Този странен ритуал (Ma'nene) обаче е нещо нормално на места в Индонезия, и се смята, че е начин да почетеш мъртвите.

Bringing Eerie Back To Nature

Ксанаксен следобед

Разчиствам бюрото си, което пази твърде много спомени. Пазех някъде и една двукилограмова енциклопедия на препаратите, която ми помагаше в цветолечението - или взимането на хапчета по цветове.

Fail Education

Нека бъдем честни - образованието в България е пълен провал. От първите класове нагоре към университета нещата само се влошават. Учим безполезни неща, неприложими, с които само си губим времето, за да придобием онова фалшиво ниво на академична образованост, което не е никакъв показател за лични способности.

До всички, които ги късае

 Мислех си, че когато човек става по-голям, другите би трябвало да го оставят намира. Оказа се точно обратното. Тази година навърших 28 години, но въпреки всичко някой все намира повод да ми каже как трябва да съм като другите хора. I hate to break it to you but, bitch, mind your own business. Не съм длъжен да съм като другите хора.

Industrial Is Not Dead v.2

Dark Nation v.2

Industrial music. Всичко започва, когато музикалните групи решават, че ще правят музика с каквото и от каквото могат. Индъстриал = доза експериментализъм + доза богато въображение + доза болен мозък.

Plastik Fantastik

Напоследък съм се запалил по хора, които се правят на не-хора, докато се правят на неща, които се правят на хора. По-добре не бих го обяснил. Затова без излишни увъртания ви представям Пандемония - двуметрова кукла, която сама си вдъхва живот и намира своето място сред първите редове на елита, винаги на едни пипала разстояние.

Смъртоносна статистика

Годишно се самоубиват над 1 милион души или на всеки 40 секунди се самоубива по 1 човек. В България за година живота си отнемат над 1000 души, отивайки наистина към свършване, като се има предвид, че по прираст на населението в световен мащаб страната ни е с отрицателен такъв на 224-то място от 230 възможни.

Pop Darkly

Да живееш в Края на дните има своите предимства. Само, че краят никога не се оказва наистина край, а поредното "следва продължение". Затова пък, ние хората, след всичките войни, болести и кризи, винаги намираме начин да изразим по свой си начин случващото се около нас. Но някак сме вече твърде изродени и цинични, за да го направим по един весел начин. И по-добре.

The Freaks Are Us (And We Don't Even Know)

Последната седмица беше истинско приключение. Оправих си най-после зрението, запознах се с вещици на плажа, докато бях във Варна и изгоних християнка от купето на влака. Този луд, луд свят.

Да откраднеш Великден

В днешния уж велик ден на възкръсващи зомбита и въображаеми приятели нямам какво друго да добавя, освен, че безверниците са по-умни от религиозните им събратя. Най-малкото, защото се интересуват от произхода на нещата, без да приемат мистични приказки за чиста монета. Затова ще поговорим за произхода на Великден. Всъщност, ще напиша отделен пост за персонажите/ празниците/ символите, които християнството открадва заема от други много по-древни религии.

Industrial Is Not Dead

Dark Nation v.1

Тъкмо си мислих, че индъстриал сцената е замряла, а то се оказа, че 2012 ще e истински рай за феновете на жанра. Нови албуми от Marilyn Manson, Ministry, Wumpscut, Hardwire, Mindless Faith... Ето някои от най-запомнящите се песни от началото на годината, които са в плейлиста ми:

Diamanda Galas - светицата от бездънната яма

Bands We Love

Неделя. Днес не съм в настроение за слънце; искам да е облачно. Щастлив съм, само когато вали. Сещам се за Diamanda Galas и си правя плейлист от всичките й албуми. Съседите ми имат късмет, че навън все още е студено и прозорците ми не са отворени.

Oh, The Jelly

 Днешната ми публикация е продиктувана от озоваването ми в заведение сам на чаша кафе и... пакет жилирани мечета. Тъй като никой от 7-те човека, на които се обадих, не благоволи да си вдигне телефона, предприех тези крайни мерки. Дори стигнах до умопомрачителната главоблъсканица дали мога да си направя пакет жилирани бонбони от кафе- ей така, да се намират за в нужда.