Всичко, което знаете, е грешно: Наркотиците

Интоксицирането е част от човешката култура от самото й начало, по много начини и чрез много средства. Докато от малки сме плашени със снимки и филми, изобразяващи хора с  посинели вени, с опадали зъби, с насилието, което наркотиците пораждат - все неща,  разрущаващи семейства и животи, в същото време от много места тези субстанции биват рекламирани, къде явно, къде не. Но не това е въпросът. Когато идва ред да се определи кои наркотици са най-опасни, е, резултатите са малко притеснителни.

Преди десетилетие английски учени степенуват вредите на 20 субстанции, възможно най-обективно, като се има предвид различните при хората толерантност, количество и период на употреба.

Експертите разпределят наркотиците в три категории, според: 1. физиологичните ефекти у употребяващия, 2. вероятността към пристрастяване и 3. социалното им въздействие по скала от 0 до 3 за всяка отделна категория (т.е. максималната вреда от даден наркотик би била 9).

  

Така те установяват, че всъщност няма ясно разграничаване между социално приемливи и забранени субстанции. Легалните наркотици са приемливи, а забранените са именно "опасните", защото... ами защото са вече забранени. 

За пример, алкохолът е много по-страшен от повечето незаконни наркотици. Това се отнася и за тютюна, докато пушенето на марихуана се оказва по-безвредно. 

Според професор David Nutt (автор на изследването), алкохолът е толкова внедрен в нашето общество, че дори явните научни данни за отровната му природа не намират достатъчно обществено внимание. За сведение, в страна като САЩ годишно от алкохол и последствията от употребата му умират приблизително 85,000 души, а от всички други видове забранени наркотици смъртните случаи са общо 17,000. 

Оказва се, че политиката на едно общество е и неговата невъзможност да извърви определена крачка.  "В името на всеобщото здраве " е просто дезинформация, прикриваща милиардите приходи на компании, търгуващи с "позволени вещества" - позволени, просто защото могат да бъдат управлявани.

видеоразговор с професор David Nutt

(следва продължение)