Разчиствам бюрото си, което пази твърде много спомени. Пазех някъде и една двукилограмова енциклопедия на препаратите, която ми помагаше в цветолечението - или взимането на хапчета по цветове.
Това, разбира се, стана във времето, в което можеше да се намери почти всичко от аптеката без рецепта. Трябваше ти само болна баба, която да речем, че често беше болна.
Говорейки за баби, а не за друго, откривам блистер ксанакс, който най-вероятно съм свивал някога от моята, така да се каже, чувствах я особено близка. Макар че нямам много спомени от тогава. От тук идва и едно голямо предимство. А именно, че можеш да гледаш филмите по два пъти, тъй като не помниш, че вече си ги гледал веднъж. Но да се върнем на онзи розовеещ блясък в дъното на бюрото ми, простиращ се до душата ми. Когато видя ксанакс очите ми се навлажняват и зениците ми се разширяват от умиление. Невероятно колко много добри спомени могат да се поберат в едно хапче....
Лежа на килима си в прекрасен слънчев ден. Мърдам на забавен кадър, всичко е толкова светло... сякаш съм обратно в края на детството си.
Сънуват ли роботите електронни овце?
0 коментара:
Публикуване на коментар