Некрофилия: варианти

Красотата е в очите на гледащия. Любовта е сляпа. Богинята за един мъж е отвратителна за другиго. Всеки е сексуално привлекателен за някой друг, в противен случай много от нас нямаше да са тук… Банално! Красотата е относителна казвате, но може би трябва да внимавате. Може би не сте обмисляли напълно думите си. Красотата е относителна- да! Осъзнавате ли, че ако това е истина сме изправени пред една истинска бездна. Красотата е относителна, но може да е толкова много относителна, че някои да се потопят до самото й дъно и там да намерят грозното привлекателно?

Това, което ще ви разкажа, е системният обрат на моето либидо или какво научих като резултат от този обрат. Не изпробвайте това вкъщи…

Естествено, както всеки друг аз исках красота, хубост, чар и съблазняваща плът. Живеех в култура, известна със сляпото си боготворене на повърхностни супер модели, кралици на красотата и момичета от корицата- и ми харесваше. Мислех си, че има стандарт на великолепие, към който всички ще направят нужното, за да се придържат. Мислех изкуствения свят на това как да се изглежда за продукт на свръхземния свят на усилия и стремеж. Красотата беше относителна не само за човека зад нея, но и за този, който я произвежда.

Придържайки се, аз бях горд с външния си вид. Бях във форма. Ходех на фитнес. Плувах специално, защото вярвах, че е по-добре да си гъвкав, отколкото напомпан като тези, които вдигат тежести. Ходех редовно на диетолог, бръснар и на масаж. Обличах се по начин, който бе модерен, но и класически. Избягвах модните прищевки и обикновеното облекло, заменяйки ги със скъпи костюми. Признавам- бях елегантен.

Имах си и подход към жените. Нямаше нужда да назовавам красотата относителна в присъствието на моите приятелки. Всеки мъж щеше да се съгласи, че жените ми бяха очарователни. Но нека ви кажа една малка тайна. Мъжът, женен за най-красивата жена на света? Той е отегчен от нея. О-т-е-г-ч-е-н отегчен. Изневерява й с нарко-зависими курви. С транссексуални. Защо? Както беше разказал близък приятел- на сватбената си нощ в Лас Вегас поискал проститутка. Организаторът бил изумен: „Но защо? Това е сватбената ти нощ! Една от най-красивите жени на света те чака горе!” Приятелят ми погледнал организатора и отговорил: „Да, но тя ми е жена”.

Схващате ли? В един момент законът за намаляването (diminishing returns) започва да действа с пълна сила. Излизаш с актриса- след това искаш модел. Излизаш с модел- след това искаш супер модел. Излизаш със супер модел и после какво искаш? Супер супер модел? Когато си интимно обвързан с някоя от най-красивите жени в света, няма накъде повече да идеш, освен надолу, надолу, надолу до бездната на относителните красоти. Първо, от супер модел се връщаш на модел. И продължаваш на се гмуркаш- мажоретка. Фризьорка. Сервитьорка. Жена строителен работник.

Но къде е дъното?

По времето, по което вече бях започнал да се отегчавам от строителната работничка и тялото й на бул териер, бях започнал да разбирам нещо много важно за либидото си. Приятелите ми без съмнение бяха шокирани да видят, че след нея преминах на дебела жена- и наистина казвам дебела. Виждаха ме с тялото ми като на човек, участващ в маратони, и се чудеха какво ме караше да се възхищавам на нещо, носещо последен размер гащи. Но тя караше либидото ми да се покачва рязко нагоре, в резултат на отвращение и аестетизъм. Либидото е като мускул- нараства, когато е продължително излагано на съпротива. И какво за либидото е съпротива? Грозотата.

След това беше сакат мъж; след него- куче. Със зоофилията сякаш бях достигнал дъното на относителните красоти. Бях готов да предприема една последна стъпка- толкова надолу в една област, която за разлика от педофилията, зоофилията и хомосексуализма, дори не беше спомената в Библията. Пък и кой би си помислил да забрани акт- перверзия- който е вродено отвратителен? Дори за мен си оставаше отблъскващ, но в същото време точно към това се стремях: нещо, което да окаже съпротива на нарастващото ми либидо.

Не просто някоя Жулиета в нейната гробница, с руменина на младост, все още скриваща ефектите от смъртоносната отрова. Трябваше ми нещо, от което да ми се повдига. Нещо не просто мъртво, а толкова мъртво, че да не може да бъде объркано с нищо друго. И знаете ли какво открих? Вкочанението след смъртта, бледата кожа и разлагаща се плът- е, тези също могат да бъдат източник на прелестно усещане. Дори червеите- колкото и ужасно да звучи отначало- когато подскачат и пълзят по органа ти на удоволствие, изпращат едно приятно гъделичкане към нервната ти система, като малки пръсти или вибратор. 

Но от тук накъде? Некрофилията е където относителните красоти се сблъскат с ограничение: смъртта. Какво може да е по-грозно? Не може да се стигне по-далеч. От там можеш единствено да започнеш да се катериш нагоре по хранителната верига на красотата. Но чуйте. Веднъж, след като сте били там, докоснали сте дъното на бездната, ще бъдете завинаги обречени да виждате красивото през погледа на грозотата. До края на живота ви ще е невъзможно да виждате клиторите на най-красивите жени по света без да се чувствате удивени колко много напомнят на червея върху труп.

………………

Не знам какво точно да кажа. След като правих некрофилия за пръв път? След като станах некрофил? Но стига ли един път, за да се превърне някой в некрофил? Ако съм правил секс с мъж веднъж в живота си, нямаше да бъда смятан за хомосексуалист, нали? Така че защо да бъда смятан за некрофил, ако съм го направил със знаете-какво? От друга страна пък, ако убиеш един човек вече си смятан за убиец. Може би некрофилията е нещо такова. Нужно е само веднъж.

Не знам. Но знам, че на следващия ден всичко беше различно. Сякаш губиш девствеността си отново. Почувствах се променен. Ако първият секс те кара да се чувстваш повече като мъж, то как те кара да се чувстваш първия секс със знаете-какво? По-жив. Повишава се себеусещането за това кой си и какво си. Чувстваш се силен, жив и благодарен. Ето така се чувствах аз, въпреки че не това очаквахте. Представяте си тази карикатура на ограбващ гробове перверзник или смахнат зубър, който е или твърде странен или твърде срамежлив, за да го направи с „истински” момичета. Но не това беше усещането, никак даже. Беше много емоционално, имаше нежност и съжаление, ако не дори любов. Съжалих я и сякаш почувствах, че тя ми е благодарна за това, че я дарявам с малко топлота в момент, когато останалата част от човечеството я бе изоставило.

Имах нужда повече от всякога да говоря за моето преживяване. Исках да го дисектирам и анализирам, и разбера. Исках някой да ме попита за всички страшни детайли, така че да имам виновното удоволствие да си ги проектирам отново в ума си, докато говоря. Но с кого да говоря? Предполагам, че има хиляди некрофили, страдащи в мълчанието си и може би всички те биха ми били благодарни за това, че проговарям или че бих стартирал съпорт-група. Но имаше очевидна причина, заради която не говорех. Не можеш просто така да говориш за нещо такова.

На следващия ден се обадих на шефа си и казах, че съм болен, макар че се чувствах точно обратното- изпълнен с живот. Беше слънчев ден и реших да се разходя. Бях в метрото, когато един мъж ми подаде картичка, на която пишеше, че е глух и има нужда от помощ, както и няколко думи, обяснени със жестове. Тогава се зачудих има ли знак за това, което бях извършил. Вероятно не. Ако си глух и току що си правил секс със знаете-какво и искаш да говориш относно това, ще трябва да се правиш на мим. Ще бъде трудно. Хората ще го разберат погрешно. Те ще мислят, че човека, с когото си правил секс, е просто заспал, а не мъртъв. Ще се изнервиш и ще се откажеш. Или може би ще се откажеш още преди да си опитал и ще си останеш тъжен, защото ти се е случило такова лудо нещо и искаш всички да знаят.

Отправих се към 4-та улица, решен да се подстрижа. Зад ъгъла се продаваше списание Playboy. Като го разлистих набързо открих, че не го намирам за привлекателно. Никога не съм. То е твърде изкуствено и изфабрикувано. С мис април на корицата не знаеш къде свършва момичето и къде започва еърбръша.  Но миналата нощ беше точно обратното. Нямаше еърбръш, грим и заблуда. Знаех къде точно свършва момичето.

Решил да продължа разходката си се изкачих на Емпайър Стейт Билдинг. Там група туристи бърбореше нещо на японски. Приближи ме жена на средна възраст с фотоапарат в ръка и с жестове ми обясни, че иска да ги снимам. „Разбира се”, казах, „Няма проблем”. Наредиха се пред мен в линия, а аз казах на английски: „Снощи правих секс с труп. Усмивка!” Те се засмяха, благодарейки ми за снимката. Тогава застанах на терасата, обърнах се към града и погледнах хората долу по улиците. Те се прибираха от работа, бързайки за вкъщи, с телефони до ушите си. Изглеждаха толкова малки и толкова отдалечени. Тогава разбрах, че когато сляза с асансьора обратно при хората на улицата, те щяха да си останат малки и далечни. Бях се изкачил на върха на кула от перверзии и докато те не ме последват нагоре- което едва ли щяха да направят- за мен нямаше начин да сляза долу.

………………

„Мисля, че искам да ме кремират” просто си казвате, но тогава пък някоя откачалка идва да еякулира в урната ви и с пръст да размесва семенната си течност с прахта ви. За всеки вид труп си има отговарящ некрофил. Никое тяло не е в безопасност. В смъртта си ставаме беззащитни, а за некрофилите- неустоими.

 Това е преведена част от книгата на Supervert: Necrophilia Variations. 

Да обичаш някой умрял е просто носталгия. Но да правиш любов с някой умрял, това вече е некрофилия. "Смяхме се много пъти. Книга, която да се погрижи за най-тъмните ни и безсънни нощи"- Re/Search