О, Ужасът! Ужасът, който долита през нощта, носен в писъците на онези, които някога бяха, но вече ги няма. Ето, че пак се показват, защото днес времето си почива, за да сме отново всички заедно. Лакомство или пакост, или пакомство, всичките ти писъци ни принадлежат.
Сложи колкото искаш фенери по прозорците си, но от немъртвите не ще се спасиш. И докато около теб хората се обличат с костюми, оглеждай се внимателно, защото те също са около теб. Не ги забелязваш, но те са там и те наблюдават. Без да мърдат, без да се движат, те гледат теб. Като змия в тревата чакат, докато смъртта ни направи едно.
На една пейка видях ангел да пуши цигара, чакаше автобуса. Може би трябваше да напиша името му с главна буква, но днес всички сме равни - торба от плът с кокали - обичайна закуска за времето.
Броим само стъпките 1, 2, 3, 10, 20, 30,
100, 200, 300... отново и отново. Нищо друго няма значение. Освен нас,
децата на мрака - нашият истински дом.
Честит празник и приятно злосторстване.
0 коментара:
Публикуване на коментар