Industrial
music. Всичко започва, когато музикалните групи решават, че ще
правят музика с каквото и от каквото могат. Индъстриал = доза експериментализъм
+ доза богато въображение + доза болен мозък.
Напоследък съм се запалил по хора, които се правят на не-хора, докато се правят на неща, които се правят на хора. По-добре не бих го обяснил. Затова без излишни увъртания ви представям Пандемония - двуметрова кукла, която сама си вдъхва живот и намира своето място сред първите редове на елита, винаги на едни пипала разстояние.
Годишно се самоубиват над 1 милион души или на всеки 40 секунди се самоубива по 1 човек. В България за година живота си отнемат над 1000 души, отивайки наистина към свършване, като се има предвид, че по прираст на населението в световен мащаб страната ни е с отрицателен такъв на 224-то място от 230 възможни.
Да живееш в Края на дните има своите предимства. Само, че краят никога не се оказва наистина край, а поредното "следва продължение". Затова пък, ние хората, след всичките войни, болести и кризи, винаги намираме начин да изразим по свой си начин случващото се около нас. Но някак сме вече твърде изродени и цинични, за да го направим по един весел начин. И по-добре.
Последната
седмица беше истинско приключение. Оправих си най-после зрението,
запознах се с вещици на плажа, докато бях във Варна и изгоних християнка
от купето на влака. Този луд, луд свят.
В днешния уж велик ден на възкръсващи зомбита и въображаеми приятели нямам какво друго да добавя, освен, че безверниците са по-умни от религиозните им събратя. Най-малкото, защото се интересуват от произхода на нещата, без да приемат мистични приказки за чиста монета. Затова ще поговорим за произхода на Великден. Всъщност, ще напиша
отделен пост за персонажите/ празниците/ символите, които християнството открадва
заема от други много по-древни религии.
Тъкмо си мислих, че индъстриал сцената е замряла, а то се оказа, че 2012 ще e истински рай за феновете на жанра. Нови албуми от Marilyn Manson, Ministry, Wumpscut, Hardwire, Mindless Faith... Ето някои от най-запомнящите се песни от началото на годината, които са в плейлиста ми:
Неделя. Днес не съм в настроение за слънце; искам да е облачно. Щастлив съм, само когато вали. Сещам се за Diamanda Galas и си правя плейлист от всичките й албуми. Съседите ми имат късмет, че навън все още е студено и прозорците ми не са отворени.
Днешната ми публикация е продиктувана от озоваването ми в заведение сам на чаша кафе и... пакет жилирани мечета. Тъй като никой от 7-те човека, на които се обадих, не благоволи да си вдигне телефона, предприех тези крайни мерки. Дори стигнах до умопомрачителната главоблъсканица дали мога да си направя пакет жилирани бонбони от кафе- ей така, да се намират за в нужда.
We put our masks when they want us to be something, when they expect from us to be someone... else. Layer after layer our face becomes in pixels until we no longer can see who is hiding beneath. We blur our nature until we no longer remember who we are. All because we want to belong.
Fear.fm обяви стоте най-големи хардкор хита за изминалата 2011г., една част от които публикувам тук. Наред с това са вече известни мястото и датата на провеждане на един от най-значимите хардкор техно евенти: Masters of Hardcore – The Vortex of Vengeance.
Вдъхновено от Principia Discordia, Encyclopedia Chaotic (или, Как намерих Богинята и какво Й сторих, когато я намерих). В чест на Ерис Дискордия и писанията Apocrypha Discordia, колекция от дискордиански размисли и рецепти за бедствия; Откровена книга на истините и Лъжлива книга на лъжите; Книга на лошите начала (последно издание); Книга на рекордите на Гинес и в частност- Некротелекомникон (4-то издание, несъкратено и несъкращаемо).
Виждали сме всичко по телевизията. Но не и шоу-водещи, които похапват от себе си. Двамата холандски хостове Денис Сторм и Валерио Зино обсъждат вкуса на месо, опитвайки буквално един от друг. Водещите на развлекателното предаване "Proefkonijnen" ("Test Rabbits") намират отговори на екзистенциални въпроси от рода на "дали можеш да се обръснеш с кетчуп", но явно им стиска достатъчно, за да разберат и какъв е вкусът на човешкото месо.
Положителното мислене понякога втръсва, а някой път- даже убива. Например, смяташ, че като мислиш положително болестта ти ще се махне, не й обръщаш достатъчно вминание и... сбогом свят. Спираш си СПИН-лекарствата, защото църквата ти казва, че ще те излекува чрез Бог и накрая в един от най-малоумните случаи напоследък се оказваш покойник. Извод: мисли позитивно, но действай разумно.
Затова и днешният пост ще съдържа доза демотивация, която да ви върне обратно на земята.
Ritualz и Mater Suspiria Vision- две прекрасни уич-хаус групи, които открих на Хелоуийн, докато търсих подходяща музика. Уич-хаусът се заражда първоначално като окултен жанр (визия, лирика), базиран около хаус музиката, но за щастие в последствие нямат нищо общо. Напоследък дори ми попадна соло албумът на Чино Морено (Deftones) †††, също определян като уич хаус, макар че си остава по-близък по звучене до Дефтоунс.