19.08.2013 г.

Bitter Sweet. Time Is Confusing...


Разчиствайки бюрото си за пореден път, освен седемте бутилки със странно съдържание, намерих и една камара със стари писма, пращани ми от цяла България, главно от времето, когато започнах да се занимавам с българския Мерилин Менсън сайт. Спомних си много хора, видях много непознати лица, които размиха времето и ми припомниха за едно минало аз, което сякаш е било част от мен едновременно преди малко, вчера и повече от десет години назад.

Странно е да видиш себе си в миналото, след като спомените ти са вече размити от времето и от всички случили се неща. Странно е да се срещнеш със себе си като дете, с целия ентусиазъм и енергичност, с онова изначално желание да откриваш света и да пазиш безполезни вещи, просто, защото си обзет от тях. Подаръците, които си получавал в пощенски пликове и колети, когато е нямало още социални мрежи и e-mail-ът е бил рядкост. По-скоро една паралелна реалност за паралелния ти аз; една халюцинация, докато си сънувал наживо. Една част от теб, която се е откъснала своеволно и паднала, започнала да води самостоятелен живот и след време се е върнала със спомените за преживяното. Уж е твоя, а някак си я чувстваш чужда. Времето е странно нещо…

Странни са и лицата на онези, които някога си познавал. Някои от тях са се променили, други не, а трети си загубил. Странното всъщност идва от собственото ти отражение, което виждаш в тези хора, защото си бил част от техния живот и те от твоя. Срещаш се с частица от себе си, която е останала в миналото и един ден случайно се сблъсква с теб. И това не винаги ти харесва и не непременно те прави щастлив.  По-скоро,  bitter sweet. Защото разбираш, че времето е подарък, който трудно осъзнаваш, че ти е подарен. Както и че е по-добре да съжаляваш за нещата, които си свършил, отколкото за тези, които не си посмял.

 “I can't go back to yesterday because I was a different person then.” Alice in Wonderland

 

2 коментара:

balance каза...

И сякаш виждаш осъдителните погледи на всички твои Аз, на които не си подволил да се случат. О, момент, така е при мен :)

Къде е "like" бутона?

Vainpire каза...

То едва ли има някой, който да не съжалява за нещо от миналото. Аз, за щастие, се придържам към "по-добре късно, отколкото никога" :)

Публикуване на коментар