Събуди ме, когато светът свърши

Някой някога беше казал, че точно сега, точно в този момент някой друг прави това, което правиш и ти. Че някой друг някъде на тази планета се чувства в този момент така, както се чувстваш и ти. Твърде много сме на тази земя, за да не се повтаряме. Запомни това, когато се почувстваш сам.

Светът е твърде голям, за да си единственият луд и едновременно с това е достатъчно малък, че да можеш да срещнеш други. Само защото не се познаваме, не означава, че не съществуваме. Не си счупен, не си повреден; може и да си аномалия, но не си единствената. Важното е да се накараш да се усетиш жив, а не просто да съществуваш. Защото днес си на 15, утре на 30, други ден на 50 - времето не го е грижа за теб; със или без теб светът си продължава.

Излизай и откривай. Ще разбереш, че сме обединени в различията си. Отвори ума и сърцето си за нови неща и ще разбереш, че има какво още да видиш. Не е нужно да се харесаш на всички. Стани за смях и се смей над себе си. Протегни ръце и прегърни някого просто, защото може да го направиш. Благодари и бъди благодарен. Посмей да изразиш себе си, без значение дали ще те помислят за глупак. Ще те заобичат, когато започнеш да правиш неща, които обичаш да правиш.