Защо мразя декември

Декември е депресарски. Нямам проблем със студените зимни месеци като януари и февруари, но 12-ят месец ми носи онова апокалиптично чувство на самота, поради няколко прости причини.

Тематиката на декември за някои е свързана с весели празници, семейни дейности и покупвателна дейност. За мен това е времето, когато съм сам, гледайки онези (в повечето случаи фалшиво) щастливи семейства, които обикалят магазините с децата си. От тази гледна точка се страхувам, че никога няма да имам свое  семейство или деца по ред причини, дори не съм сигурен по начало дали ги искам. Гледайки утопичните връзки на другите, маскирани зад една общоприета нормалност, мога само да се самосъжалявам относно неща, които може би никога няма да имам. Декември е времето, когато най-много искам да бях като другите. Затова щастието им през този месец е ножът, забит в гърба ми. Липсата на чувство за близост и принадлежност е най-силна именно тогава.

Коледните песни, които са навсякъде. Онези малоумни мелодии, които звучат от всевъзможни места, крещейки: "ДЕКЕМВРИ Е. КОЛЕДА Е." Първата ми мисъл щом ги чуя е винаги да се огледам за коледни лампички, с чиито кабел да удуша човека, пуснал въпросните дебилни мелодии. Не стига, че по начало са тъпи, ами и едновременно с това ти напомнят кое време на годината е, все едно не знаеш. Един своеобразен декемврийски спам, който те дебне от всякъде и сякаш те боцка с пластмасова коктейлна сабя централно в мозъка.

След щастливите декемврийски семейства, деца и звуци идва ред на самата Коледа. Иисус е навсякъде. Ражда се по няколко пъти по различните програми, отново и отново. Добре че не гледам телевизия, иначе щях да страдам от обезнодняване в следствие на тежко повръщане. Кое точно не схващате, кое точно не разбирате от това, че религията ви е пълна измислица. Една вековна пропаганда, дърпаща човечеството назад, уж проповядваща любов, но всяваща омраза. Не е нужно да сте вярващи, за да сте добри хора и да сте загрижени за тези около вас. Не е нужно да имате празници, които да ви подсещат, че трябва да сте добри, след което да преядете като прасета. По този повод - статистиката показва, че завишен процент от хора умират именно около въпросните празници, в следствие на усложнения от преяждане и препиване.

Декември е месец на депресия. На изкуствено празнично настроение, което може само да ме потиска. На завирането на неща в лицето ми, които е малко вероятно някога да имам и реално да искам. Декември е празник на утопичната нормалност, към която обществото очаква да принадлежим. Това не е моят свят.