заРазно

Странен, странен ден. В главата ми се въртят едни такива мисли... Оптимистите умират по-млади. Защото са по-глупави. Защото пренебрегват или омаловажават действителността. Или поне статистиката от проведени проучвания е такава. sex dwarf
И как само ме дразнят всичките му там празни позитивни глупости, ширищи се из фейсбук, примерно. Някой път просто искам да се изповръщам над захаросаните картинки и конвейрни послания. Ще съм най-щастливият човек, ако сложат "[username] puked all over your status".

Не става въпрос и да си песимист, защото животът им е твърде черен, а да си нещо и от двете. Да знеш кога как да се държиш и какво да очакваш, до колкото е във възможностите ти да предвидиш. Това е като онзи виц за оптимиста, който вижда в края на тунела светлина, а за песимиста това е идващ влак. Не е нужно да избираме да сме само от страната на едната крайност, ако сме се научили да знаем мястото си в нужното време.

Говорейки за крайности, трябва да спомена, че не съм атеист. Защото отказвам да се идентифицирам според това, което отричам. Не вярвам и в еднорози, но това не значи, че се представям пред хората като някой, който не вярва в еднорози. Глупаво е. Даже да си атеист някак си се изтърка. Затова, когато стане на въпрос, скромно отговарям, че съм политеист и вярвам в Зевс, Спагетеното чудовище и Ерис Дискордия - много по-забавно е, макар да ми струва повече усилия, докато доизмисля обясня тезата си.

Въобще, днес ми е един от онези дни... Затова ви оставям със следните екзистенциални въпроси: джуджетата имат ли души? Дебелите хора по-трудни ли са за отвличане? Ще превали ли на 22-ри декември с шанс за свършек на света?