9.02.2014 г.

Vainpire в страната на хапчетата


Отдавна не бях писал, а и като дете на Апокалипсиса, който се случва в главите ни, откакто сме родени, не съм един от хората, които обичат да бъдат четени. Това е защото зад всяко нещо стои друго нещо; зад всяка история има друга предистория, а и щастливите писания никога не са ме карали да се чувствам щастлив - точно обратното. Понякога откриваме себе си в другите или пък откриваме другите да ровят в нас, сякаш сме нещо странно или просто несполучлив експеримент, който не заслужава да бъде описан. Сякаш сме призраците на карнавал-гротеска, които остават скрити и безразлични.

 



 Стая

От както те помня
убиваш ме малко по малко
като бяло сладко с терпентин
на масичката в хола.

Искам да обгърна
душата ти с пердета
да ги разкача от корниза
и да я изпера.

Но там има пеперуда
с едно крило само
и то сякаш е прешито
с твърде дебел конец.

Идвам ти на гости
името ти е изписано с правописна грешка
на твоя картон
в малката ти болнична стая.


Продай ми 

Продай ми любов,
цветни кръгли неща;
продай ми отрова,
но най-модерната. 

Кажи ми, че роботите сънуват
еднорог вместо овца,
кажи ми, че има надежда,
без да ми продаваш вяра. 

Убеди ме, че “утре” ще дойде,
че е останал някой за мен,
че ще се събудя отново
в по-добър ден. 

Продай ми смисъл да се боря,
кажи ми, че си заслужава,
че ще мога някак да се справя,
убеди ме да остана.

Отново в океана 

Пясъкът, вълните,
черупки от умрял живот;
над водата птиците летят,
навярно ще ги хванем. 

Отново Слънцето залязва,
в тъмното се чува вик -
кораб някъде потъва,
дълбините сменят своя лик. 

А звездите тихо пеят,
че това е мръсен свят,
с демони отвътре,
но и със страст... 

Сред палмите и океана
хора търсят изгубен бряг;
вика ме бавно бризът,
в душата ми е влюбен враг. 

И аз не искам вече
да плувам в страх,
че ще потъна надалече
сякаш съм мъртъв моряк. 

Отрежи всичките крила
и нека се удавя,
покрий ме с пясък,
покрий ме в сняг...

Алиса в страната на хапчетата
 
„Погледни към звездите-
всяка от тях се върти;
те сякаш са хапчета,
отредени само за богове. 

Убоди се в мен вън,
за да се разходя в теб вътре;
ние сме никои,
докато не притежаваме нещо. 

Сложи си моята шапка
догоре пълна с неща,
никой не те забелязва,
ти си неотразим сега.

Едно хапче ще те направи по-велик,
едно хапче ще те направи някой друг,
едно хапче ще сбъдне мечтите ти,
едно хапче ще ти покаже нов свят…”

Лилави хора притичват,
вдъхновен е всеки от нещо
и всяка стъпка напред
е всъщност стъпка назад. 

Не помним вече какво сме,
ако можех да почувствам вместо теб,
но когато сърцето е затворено
името ти не е важно. 

Отвътре сме вцепенени,
този път просто не свършва;
някой някъде спира...
за да се върне обратно.


Чудовищата
 
Облаци, вързани към земята с вериги,
пречат на Слънцето да убива,
отдавна няма свободни
и всеки от други се храни.

Чудовищата сме ние,
сами допускаме да ни се случва това,
ние поглъщаме своята си отрова,
а куршума мислим за треска...
*
Сънувах, че Бог ме изритва от Рая
и аз падах ли, падах надолу,
докато вулкан не ме погълна
със стени гладки като метал.

Но изведнъж нещо изщрака
и аз уплашено се огледах -
нямаше лава, нямаше жега -
аз бях в пистолет...

•••
Вдишвам едва,
няма нищо в моето огледало,
само лабиринт по пътя назад
и всичко е избледняло.
Пак се изгубих
в облаците и бялата светлина,
когато във вените не е останало нищо,
освен кухота.
Времето се разтяга. Широко.
Крака на паяци се промъкват в сънищата ми.
Отново идва студът,
носен в очите им.
Изгасете лампите,
в моргата ангели спят;
мъртви птици на Слънцето,
чиито ръце са протягани вече за мен.
Дяволи кръжат над мен
дебели като стършели.
Ножът, който държа до леглото,
е там, за да режa кошмари.

Всичките ми сънища са халюцинации
  
Всичките ми сънища са халюцинации
някъде там на високо,
ето че ръката на Дявола
ме буди и ме разклаща.

Светът ми е празен без теб,
а някога знаех кого съм,
Дявол, Дявол, Дявол,
помогни ми да забравя.

Търсех толкова години,
вярвах в толкова неща,
Дявол, Дявол, Дявол,
аз съм твой сега.

Моите приятели от долу
отдавна шепнеха ми имена,
Дявол, след като ме пуснат
ще ме научиш ли да летя?

О Боже, изтече ли моето време
или ми даваш знак,
на твоите птици чувствам ноктите
да се катерят по моя гръбнак.


Последният ден на Земята
 
Тук не остана надежда
и вината е в нас.
Погледнах към небесата,
а Слънцето бе като дупка от фас.

Цигарената ни аура
е прикачена към нас с игли;
сбогом, не е останал никой,
който да я задържи.

С кръв поливаме последните цветя
и те се раждат тъжни и мрачни,
и всичките ни велики машини
се засаждат в градини. 

Те чакат да пораснем
и да умрем, окъпани в забрава,
точно както правят цветята
през последния си ден на Земята. 

Денят, в който светът загина,
беше светъл и бял;
трепнахме в стъклените си кожи -
за края никой не бе разбрал...

Човекът в радиатора

Той идва нощем в сънищата ми,
пропълзявайки по тръбите
с глас като писък.

Събуждам се от велик ужас,
защото там, където отивам,
няма покой за никой, завинаги.

Само тъга, която не свършва,
за мен и за теб
и за червеите, нашите братя.


ИХВХ


На стената ти висиш,
ще те снимам за мен,
гледам те как кървиш,
разпънат от болка спомен. 

Нося те на врата си,
окачвам те на стена,
нуждая се от теб,
когато се почувствам слаб. 

Ти си навсякъде - знам,
продават те в магазина
и когато съм сам,
аз знам, че те има. 

Чувствам се малък
пред твоята висота,
така безпомощно жалък -
изпито насекомо в паяжина. 

Протегни се и ме докосни,
искам да захапя
най-известната ръка,
докосни ме, протегни ръка.

Утре ще ти изпратя
мръсна бомба с грехове,
ще я хвърля в цветна градина
при твоите ангели синове.

Гъбни облаци в Рая
 
Гъбни облаци в Рая,
всичко е цветно и пъстро;
гъбни облаци в Рая,
никога не е твърде късно. 

Посочи ме с пръст,
наречи ме имитация
и аз ще ти покажа пръст,
не съм ничия дезинформация. 

Хора от нещо обзети,
като мравки строят и умират;
но с вечна надежда така жалки
да видят светлина в края. 

За вас горя в нощното небе
със силата на радиация;
ще падна в твоите нозе-
ще те целуна и взривя. 

През гъбните облаци в Рая
виждам ви отгоре всички,
сега към вас летя,
хванете се за ръчички. 

Отгледах бомба в моята глава,
идвам, ето ме, виж;
тик-так, тик-так,
можеш ли да броиш?

Моят бог

Моят бог е готов
да те подпали с керосин,
моят бог е готов
да те отрови като хероин.

Моят бог ти се смее от високо,
защото гледа само надолу,
Моят бог ще те удави от високо,
защото не му пука как си долу.

Моят бог мисли постоянно за мен,
защото е на моя страна,
не му пука, че съм шибано студен
и щом е с мен аз нямам вина.

Гори до пепел
 
Мъртви хора по дървета
с габърчета приковани,
пожълтяват с дъждовете
и се разпадат на хартиени парчета. 

От посмъртно чувство
плътници, насила разлепени,
носят тъжен спомен,
в черно-бяло оцветени. 

Запали свещичка за мъртвеца,
моли се да е в Рая;
запали се заради мъртвеца
и се моли да идеш в Рая. 

Но когато полетиш нагоре
не поглеждай назад,
земята е твърде далече -
ще ти се завие свят. 

Гори смело до пепел,
разпръсни се над света,
това е твоят полет,
ти си истинска звезда. 

Миришеш твърде лошо,
как искам да те загася -
но гори смело до пепел,
блестиш с така красива светлина. 

Крайностите ти за мен
са плод на лудостта ти;
ще стъпя върху теб нагоре,
ще стъпя върху теб надолу.


Tези от долу се надигат
 
Тези от долу се надигат,
чувал ли си ги как нощем шептят,
забравени имена, но незаличени,
те се връщат обратно.
Идват да отмъстят за свети лъжи,
изречени от устата на нищожества,
за страха у тези, които обичат,
посят в тях като татул.
Ще унищожат пустинните небивалици,
които изпиват разума на живите,
и ще плюят по собствените си ликове,
окачени на дърветата.
Ще разтворят широко гробовете си
и ще се изправят пред нашите врагове,
за да почернят лицата на лицемерните,
спирайки завинаги кухите им сърца.
Тези от долу се претъпкаха.
Боже, не се моли за душите ни,
опаковай си багажа и бягай,
защото те идват с кучетата си
за последното ти разпятие.


Призрачни деца

Призрачни деца бродят,
носят се в зимните нощи,
и полупрозрачни те водят
своята майка от гъста мъгла.

С лица едва различими,
търсят отминали дни,
когато били са щастливи,
когато виждали са слънчевите лъчи.

А снежинките падат,
танцувайки две по две,
и през децата минават,
които се мъчат да ги хванат с ръце.

Но нищо не може да ги задържи,
те са свободни и бели,
животът им минути ще продължи,
докато земята не ги разтопи.

„Сбогом, сестри и братя от сняг,
ще се видим над друг град,
а как искам да полетя с вас,
вятърът да ме отвее в друг свят...”

До края
 
Можеш ли да си спомниш
последните щастливи дни,
можеш ли да си спомниш
времето без заместители? 

Преди Джаки да продаде “О”-то на Бог,
преди да се изгубиш някъде там,
преди всеки да си отиде,
преди да останеш празен и сам. 

Можеш ли да избягаш
от делата си през изминали дни,
можеш ли да страдаш,
след като вече не боли? 

Преди да си станал невидим,
преди да се скриеш в нощта,
можеш ли да повярваш,
че така ще е до края?

Последната събота 

Беше събота-
мрачен и сив ден,
а ние в черна редица
отивахме някого да погребем. 

Разпаднаха се мечти,
сънищата бяха от страх,
а после дъждът ги разми
и остави единствено прах. 

Всичко умира -
красивите хора - и те,
само болката остава
по безжизненото ни лице. 

Маркирахме земята с кръст,
раздадохме сладки на децата,
без да разберем, че в тази пръст
оставaт ни единствено цветята.

Танцът на злото

През морета от нещастие
и през земи от вечна тъга,
има едно място прокълнато,
където никога не е падал лъч светлина. 

Сред мъгли от ужас
и страшни беди,
някъде горе на хълм стръмен
замък провесен над пропаст стои. 

Ветрове пронизват кости,
неспирни те свистят
през черни кули остри
и прилепи над тях кръжат. 

Облаци обгръщат ветрените кули,
пламъци живеят в техните сърца
и по тях се стичат бавно сълзи,
смесвайки се тихо с калта. 

Страх таи се в душите,
страх обгръща в тъмнина
и разкъсва малко по малко
и последната останала душа: 

"Парче за тези, които обичах,
парче за тези, които бях,
парче за тези, които мразих,
парче за тези, заради които умрях"

Ню ейдж пийпл
 
Вие сте монофонични
и перфектни,
правилно морални
и животът ви е образцов. 

Толкова сте бели и чисти
сякаш сте направени
от пепелта на
Великия ви Бог. 

В леглото сте мисионери,
в главата сте празни,
само кървите и ви
поставят диагнози. 

А ние сме мравките
в твоята кутия за храна,
ние сме писателите
на твоето погребално общество.

Толкова сме мръсни
сякаш сме черна дупка
в "о"-то на б-О-г,
умрял при вида ни. 

Ние сме саркастични
и маниакални,
"не"-правилно развити
и животът си е наш.

Сукубус
 
Няма нищо пред очите,
само грозни спомени,
целуни ме като бриз,
прегърни ме като океана. 

Отведи ме до Луната,
хвани моите ръце,
дай ми твоята опасност,
искам да ме вцепениш.

Сърцето ми изпито
иска да се спре,
но целуни ме по крилете,
изгори ме в твоето слънце.

Ти ме убиваш отново,
моя незабравима любов,
а как искам да можеш,
да можеш да чувстваш.

Но роб съм аз на ножът,
който забиваш в моите гърди,
на твоето тяло, отнело
моето детство и скрити мечти.


•••
Лицето ти се откроява
като мъртъв пиксел
аурата ти е канибал
изяжда аурите на другите хора.

Сбогувам се с теб
и те застрелвам бавно
завинаги.


Как не дишам

Завинаги сам
не можеш да спиш
вампир
хранещ се от собствените си вени.

Правиш се на друг
за да си на висота
само че живееш
да те харесват другите така.

Различни лица
но на същите хора
карат те да си мислиш
че трябва да си като тях.

А ти си тук
но по-ското те няма
може би щях да те обичам
ако знаех, че те има.

Аз съм ти и ти си аз
попитай ме дали мога
да спя
спаси ни.

Missed You

Some friends who left me
call my name in whisper;
"Wait" I say, "my dear",
I know you miss me. 

I have no words to say,
I have no breath to speak;
I have no heart to feel
except an endless shriek.

Is a shadow falling
or I'm becoming shadow;
has the reel of life stopped rolling
‘cause I didn't like to follow. 

All my friends left me in fear
now finally can kiss me;
"Here I am, my dear,
I know you missed me".

The Pill To My Heart

The pill that you gave me
is growing inside me,
the sky is now changing,
oh my, you're so pretty.

I feel like dancing
but my feet can't hold me
all I hear is your whisper
saying you're there for me.

I’m dopey and little bit tipsy,
we shared glass and kisses.
But suddenly I felt pitty
for you are just a mess.

And I cannot describe
how pretty is your face
but it is such a shame
it’s only in this state.

0 коментара:

Публикуване на коментар