Тази Нова година беше по-скоро от онези, откачените. Може би не беше добра идея да се напушвам, след като вече съм пиян. Благодарение на това, прекарахме новогодишнитата в гледане на състезание за нинджи, според мен, аматьори. Не мога да опиша цялата вселенска тъпота, която струеше от телевизора и попиваше директно в нас, а вече неусетно беше станало 00:02 мин. и с ужас установихме как сме се прекарали. Незнайно как се оказа обаче, че всъщност часовникът е избързал с 2 минути и превключвайки на Канал 1 заварваме милия ни президент, за когото съм сигурен, че би бил намерил истинското си призвание като четец на детски приказки. След речта му, от която не помня нищо освен, че той я е изрецитирал, се озоваваме на двора, където ни обзема едно такова психеделично чувство, в следствие на гледане на заря. А наблизо някой хвърляше пиратки - според мен - малки водородни бомби, които образуваха вакуум във времето и пространството и най-вече в градината отпред. От тази гигантска халюцинация ме извади само летящата наоколо пръст, част от която реши да ми влезе в окото, за да се разделя с мисълта, че се намирам в Кербала.
След като човечеството наоколо изхаби запасите си от взривни вещества, реших, че все пак е разумно да изчакаме един тип от долната улица да се нагърми с пистолета си, тъй като явно отново му бяха свършили пиратките и тази година. Хвала на Бога, Зевс и Спагетеното чудовище, плюс Ерис Дискордия - домъкваме се невредими до мястото Х, където да си продължим вечерта (нещо подобно на Апартамента 1). Там странно кой ме накара да пуша отново, за да обяснявам на хората разни неща. Такива като да ми кажат, че всички сме откачалки, а аз да отвърна, че всъщност откачалките сме малко, останалите са просто загубеняци, които в злето си си лепват подобен етикет, защото са твърде смотани и мислят, че ще им мине номерът. Не, не сте откачалки, а просто сте зле. В последствие открих еднометрова врата, която реших, че води към Нарния или поне към място с хобити. Чудейки се къде точно ще ме отведе и оглеждайки се за надпис по нея: "Тук надежда всяка оставете", внезапно се чу музика от терамин, която за мен звучи като явяващи се от нищото призраци на извънземни или нещо такова, но по-точно не бих го описал. Тогава взе, че се появи една определена тузарска личност, за която винаги съм си мислил, че има бастун в задника, от което съответно само се спекох, тъй като не трябва да ме вижда в подобно състояние. И точно в цялото ми сконфузване, човекът поиска джойнт и в последствие преобърна мнението ми за него на 360 градуса. Отворихме тема за това как изглеждат хората на другите понякога и как всъщност много често имаме грешна представа за хората, особено за тези, с които имаме работни взаимоотношения.
Допивайки си чашата с прекрасно вино, в което имаше шизандра (фъкин гуугл ит), не можах да се стърпя и да си дам телефонния номер на вероятно най-неподходящия човек там. Затова пък съм щастлив. Щастлив съм, защото може би не винаги, но поне понякога излизам от зоната си на комфорт и смея да живея. Щастлив съм, заради някои от хората, които са около мен - не всички разбира се, тъй като не заслужават еднакъв кредит. Щастлив съм, защото съм се научил как да мога. Честита нова стара година.
0 коментара:
Публикуване на коментар