Историята на Хелоуин

 Корените на днешен Хелоуин (след залез слънце на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември) не са трудни за проследяване. Преди около 2000 години, келтите чествали Хелоуин („Samhain”, в превод - край на лятото) като последния ден по прибиране на реколтата и идването на студа и зимата, често свързвани с човешката смърт. За тях празникът бил като нещо от величината на Нова година, а за навечерието на 31-ви октомври смятали, че границите между света на живите и този на умрелите се размивали. Това било времето, когато духовете се завръщали и причинявали неприятности, а келтските жреци - друидите -  гадаели бъдещето, облечени в животински кожи и маски. За предсказанията си запалвали ритуални огньове и горели житни класове като жертвоприношение. Хората оставяли храна пред вратите си, за да омилостивят бродещите духове и свещ на прозореца си, за да напътстват умрелите си близки обратно вкъщи. Правели фенери от големи репи, които да ги пазят от злите сили и се обличали като духове и чудовища, за да заблудят последните, сякаш са част от тях.

 С времето, фенерите от ряпа били заместени с тиквени такива, тъй като било по-практично.  Съществува и легендата за Джак - ирландец, който измамил Дявола да се откаже от душата му. Но след като умрял, Джак не бил пуснат в Рая, заради себелюбието и безхаберието си, но не бил приет и в Ада, тъй като Дяволът вече не можел да вземе душата му. Разгневен, Дяволът го замерил с горящ въглен, който попаднал в ряпата, която Джак ядял. И така, Джак започнал да обикаля в нощите с фенера си, търсейки покой.

 Вярва се, че Хелоуин е времето, когато връзката с всякакви окултни сили и духове е най-лесноосъществима и магията изпълва света на живите; една своеобразна вещерска Нова година, в която на почит са цветовете черно, сребърно, оранжево и златно, наред с черни котки и гримоари. Що се отнася до черните котки, които от векове са асоциирани с вещерлък и злост, благодарение на милите християни, които ги заклеймили като животни на Дявола и Неговите слуги - вещиците - всъщност котките били свещени животни в Египет от поне 3000 пр. н.е. Но тъй като християните мразели всичко езическо, трябвало да се направи нещо по въпроса с котките, които се свързвали с култа към и символ на богинята Баст (наричана още Бастет, Басет, Убасти, Секмет), дъщеря на бога на Слънцето, Ра.

По-късно църквата обявила 1-ви ноември за ден на почит към всички светци и мъченици (“All Saints’ Day”), тъй като имала навик да замества датите на езическите празници със свои, за да бъдат възприети по-лесно от „неверниците”. Малко по-късно направила 2-ри ноември ден за почит към мъртвите („All Souls’ Day”), в България - Архангелова задушница. В Мексико периодът 31-ви октомври - 2-ри ноември също е за почит към мъртвите и датира от приблизително 3000 години. All Saints’ Day бил наричан още All-hallows / All-hallowmas, което един ден просто се превърнало в думата Halloween.  

 Не закъсняло и комерсиализирането на празника, в което главна роля изиграли САЩ, където 1/4 от всички лакомства през годината биват продадени именно за Хелоуин. Спазвайки донякъде древната келтска традиция от Ирландия и Англия, децата започнали да се обличат като духове и всякакви приказни персонажи, за да обикалят по вратите на хората и да искат сладки и бонбони, иначе ще сторят пакост (погодят номер) на отказалите да им дадат (практика известна като „trick or treat”).

 Така че, Хелоуин по света е времето, когато някои хора почитат мъртвите си роднини и приятели, други се обличат като чудовища, за да заблудят и да се предпазят от злите сили, а защо не да си изпросят и някое друго лакомство. За трети, това е удобен момент за общуване с духове и въобще за всякакви магически практики, тъй като вярват, че границите между световете изчезват и достъпът до скрити сили и стихии е улеснен.