3 години вампирикончване

Vampiricon навършва три години. Затова ще се върна назад за едно обобщение на изминалото време, защо създадох блога и кой го посещава... Fuck you very much.

Истината е, че почти не намирам български блогове, които да са интересни. Не виждам интересни идеи дори сред младите, което е още по-тъжно. Преди 10-на години имаше повече списания, които да те грабнат с нещо, дори профилите на хората в Майспейс бяха по-интересни от блогосферата сега. Разбирам интернет пространството да умира, а всъщност е точно обратното. Така че, изводът е само един: или хората са станали по-скучни или аз се впечатлявам много по-трудно. И все пак, хората в България са станали по-скучни.

Говорейки за хора и по-специално за посетителите на блога ми... Една част от вас, знам, че е от изключително нормални индивиди, макар и често да си мислите обратното. Харесвате откачени неща, търсите да прочетете нещо различно, защото понякога просто не знаете кого сте и къде е вашето място. Затова пък другата част от хората, попаднали тук, е за прихиатрия. Пълни девиантни откачалки, използващи следните ключови думи: "отрязване на ръка", "задушаване с найлонова торба на главата", "аз съм некрофил", "погребения", "умрели хора снимки", "секс с куче". Проследявайки активността ви обратно съм стигал до невъобразими сайтове, сред който: 

1. Форум за некрофили. Най-интересното, което научих от там е, че хората адски се радват, когато умре някой и вместо съболезнования се изказват неприлични пожелания. А, и браво на онзи пич от София, който се чудел дали да викне полиция, защото приятелят му искал да се самоубие или пък да го остави да се самоубие, защото май искал повече да го чука мъртъв. Брааво. Да ти имам и екзистенциалния въпрос.

2. Сайтове за зоофили. Когато някоя жена каже, че иска нещо много от съседа си, за ваше съжаление, рано или късно, ще разберете, че говори за немската му овчарка. Наред с това установих, че зоофилите не са сред най-интелигентните същества като цяло, защото често обсъждат въпроси от типа на може ли да се забремее от куче или човек да забремени овца. Естествено, че може: доказателство за това са кентаврите и онова куче с лице на човек.

3. Въпреки всичко, най-гнусни ми се сториха сайтовете с възрастни дами и господа, които желаят да са нечия персонална тоалетна. Не че е приятно да си преставиш как някой желае да бъде оакан, но много по-неприятно е да си помислиш и за секунда как някой увиснал 70-годишен динозавър иска да придобие кафеви разцветки... Отношението ми към възрастните хора се изчерпва с това: стават една сутрин, мислят си, че са си обули чехлите, но някак си им се струват по-меки за чехли, след което разбират, че това съвсем не са им чехлите, а нечий друг техен анатомичен орган. 

Vampiricon беше създаден, за да представя непредставимото. За да прави ненормалното да изглежда поне малко нормално или за да покаже крайностите, които могат да бъдат постигнати - незадължително в лицеприятна светлина. За да те накара да се почувстваш малко по-нормален и да те открехне малко повече към този свят. Да вземе детския ти лексикон и да му залепи два вампирски зъба за лого и още нещо, което малко да те плаши, като Некрономикон. Защото всичко е в главата ти или поне в моята.

И така. Не намирайки нищо интересно из бг-блогосферата, с изключение на някои от линковете в дясно, се чувствам принуден да пиша за глупостите, за които пиша. А и къде по дяволите изчезнаха всички пасивно агресивни хора, носещи сакатлъка на неразбрания изрод, наред с всички онези "забавни" неща, които ти се случват в следствие от неловко общуване с човешкия индивид като цяло. Заедно с тийнейджърския ангст, който установяваш, че не изчезва с края на пубертета. И докато сексът в холивудските филми умира, раждат се все повече сериали, предавания и програми за средностатистическата откачалка. Така и трябва да бъде. Поп културата трябва да върви по грешния път, за да е интересна. Анимационните герои от детството ни трябва да станат злодеи, за да са ни интересни. Защото нещата, които ни плашеха някога под леглото, сега се превърнахме в тях.