До всички, които ги късае

 Мислех си, че когато човек става по-голям, другите би трябвало да го оставят намира. Оказа се точно обратното. Тази година навърших 28 години, но въпреки всичко някой все намира повод да ми каже как трябва да съм като другите хора. I hate to break it to you but, bitch, mind your own business. Не съм длъжен да съм като другите хора.

Това е моят живот. Не животът на родителите ми, не този на сестра ми, не този на братовчедите ми, не този на съседите ми, приятелите ми, колегите ми или съучениците ми. Знаете ли каква е тъжната статистика? 95% от хората са подражатели и само 5% са инициатори на нещо ново. 95% от цялото човечество избира да живее, гледайки и копирайки мнозинството около себе си. Над 6.7 милиарда души на тази планета избират да са имитатори. Защото е по-лесно да следваш, да не ти се налага да мислиш и задаваш въпроси. По-лесно е да си вземеш един отвърден модел на живот и да си нямаш разправия с масата - просто коства по-малко усилия. А повечето хора не са способни на такива и без това, защото 1. са глупави да решат/предприемат нещо или 2. ги е страх какво ще се случи с тях. Раждат се, учат, работят, сключват брак и умират. Нищо повече; не оставят нищо след себе си, не променят никой покрай себе си, нищо, сякаш никога не са съществували. И нека бъдем честни - децата на по-голямата част от човечеството не се броят за "оставил съм нещо след себе си", защото също не правят никаква разлика на тази земя, точно както не са правили и техните родители.

Истината е, че като вид ние сме се научили да разбираме какво е правилно като наблюдаваме какво мнозинството от хора смята за правилно. Имитираме действията около нас, които от колкото повече хора се извършват, толкова за по-правилни смятаме, че са. Сещате ли се за онзи изкуствен смях, който обикновено пускат по някои реклами, скечове или шоута? Смях, който знаете, че е насила и че е специално записан в студио. А знаете ли, че въпреки, че го разпознавате като фалшив смях, вашият  мозък продължава да си мисли, че наистина се случва нещо смешно. Защо ли? Защото чувате смесица от смеховете на много души и мозъкът ви всъщност си мисли "След като толкова много хора се смеят, значи се смеят на нещо наистина смешно!". Защото като вид сме се развили благодарение на това, че някой прави нещо за другиго, той му връща друг вид услугата в рамките на една група, която ни защитава от опасностите. Затова сме еволюирали да искаме да принадлежим, за да намираме одобрение и закрила от другите. Затова е важно за нас мнението на мнозинството, сред което живеем и принципът "колкото повече хора правят нещо, значи това нещо е толкова по-правилно". Съответно не желаем да предприемем действие, което би ни отхвърлило от другите и евентуално застрашило съществуването ни.

Ние сме животни - приемето го. Нашите инстинкти и виждания са усъвършенствани, имаме думи, езици, строим машини и богове,  пишем поеми и рисуваме картини, водим войни и подчиняваме света на себе си. Но голяма част от нашия живот бива неосъзнат, голяма част от решенията ни не са всъщност наши решения, а плод на колективното ни развитие като вид. Неща, които правим на автопилот, без дори да се замисляме, защо ги правим или пък ги правим, защото "така е редно", защото искаме да избегнем публично унижение. Привикнали сме към зоната си на комфорт, към онова безопасно състояние, което сме си изградили и се борим срещу всичко непознато и ново, което се страхуваме, че би ни извадило от там и съответно навредило. И затова се опитваме да направим другите като себе си, за да се чувстваме в "свои води" и в безопасност.

Имаш избор да направиш живота си по твое желание, напук на мнението на другите. И да, това ще ти коства много усилия, но в края на деня ще си щастлив и ще знаеш, че си струва да защитаваш нещата, в които вярваш. Избери от кои хора искаш да си - от тези, които живеят една година 80 пъти или от тези, които живеят 80 години веднъж.

Не си длъжен да имитираш. Не си длъжен да харесваш хора, които не харесваш. Не си длъжен да мълчиш. Не си длъжен да се чувстваш зле, защото не си като "другите". Не се чувствай и задължен да водиш "живот" като на другите, защото не си длъжен да си като "другите". СПРИ ДА СЛЕДВАШ. ОПОЗНАЙ НОВОТО. ПОЧУВСТВАЙ СЕ ЖИВ. ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК.