Да откраднеш Великден

В днешния уж велик ден на възкръсващи зомбита и въображаеми приятели нямам какво друго да добавя, освен, че безверниците са по-умни от религиозните им събратя. Най-малкото, защото се интересуват от произхода на нещата, без да приемат мистични приказки за чиста монета. Затова ще поговорим за произхода на Великден. Всъщност, ще напиша отделен пост за персонажите/ празниците/ символите, които християнството открадва заема от други много по-древни религии.

  

В Библията никъде не се говори за самия Великден, абсолютно никъде. Най-близкото, за което става дума, е Пасха - в Стария завет това е празник на евреите с тяхното избавление от египетско робство. В Новия - седмицата преди Възкресението или пък след Възкресението - различните църкви имали своите спорове и се карали, карали, докато Първия вселенски събор не дал тежката си дума и закотвили Пасха в първия неделен ден след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие. Пък и не искали да празнуват заедно с юдеите… 

И така - на еврейската пасха се коли агне като жертвоприношение, като вече в Новия завет саможертвата на Исус Го превръща в самия Божи агнец; т.е. е имало само една адаптирана версия на пасха, докато Великден все още не е съществувал. Тогава от къде идва?

Разбира се, че от добрите езичници. Боядисани яйца, кошнички и зайчета, почитане на възкресението на спасителя… може да звучи доста по християнски традиция, но всъщност тези практики идват от две хиляди години преди новата ера във Вавилон. По онова време това бил празникът, когато почитали възкресението на вавилонския/шумерски бог Тамуз, върнат обратно от мъртвите, благодарение на неговата божествена майка Ищар, на която всъщност е и кръстен Великден. Името на Ищар (прототип на египетската Изида и гръцката Афродита) в повечето диалекти се произнасяло като „Йстар”, което пък на английски става Easter, преведено като Великден. С времето празнуването на Великден по идентичен начин се среща и при други богове, предхождащи християнския като Атис и Кибела, Адонис и Астарта/Астарот. Името Еаster произлиза и от англосаксонската богиня на пролетта  Eastre, Ostara, както и гръцката Eostre („зора”).

Всичките тези имена при езичниците били имена на една и съща богиня на пролетта, новия живот и плодородието. И точно от там идва яйцето като символ на плодородната утроба и завръщащия се живот, което езичниците започнали да боядисват и украсяват преди поне 4000 години.

В Egyptian Belief and Modern Thought  James Bonwick пише: „Яйцата са били окачвани в египетските храмове… [Вярвало се, че] Мистичното яйце на Вавилон, мътено от Венера Ищар, паднало от небесата в Ефрат. Боядисаните яйца са били свещени дарове в Египет. Великден или пролетта бил сезонът на рождението, земността и божествеността.” Sham el Nessim в днешно време.

Да поговорим и за великденските зайчета - друг великденски символ. Всички знаем за светкавичната скорост, с която зайците се размножават… От друга страна, в древен Египет заекът не случайно бил символ на плодовитостта като с времето му се придава същото значение по териториите на Австрия и Германия в Европа. Там поставяли в малки гнезда яйца и сладки, като децата вярвали, че всъщност зайците снасяли яйцата… точно така уверено, както и че Луната е от кашкавал...

Ето как най-разпространените великденски символи се оказват чисто езически, които не се срещат никъде в Библията, просто защото произходът им няма нищо общо с християнството. В подобна статия очаквайте демистифицирането на Сатурналия, още известна като Юл и още по-известна като..... Коледа.