Паразити малки, колкото собствените им мечти

Опитаха се да ми подарят куче в найлонова торбичка. При мен този номер не минава. Бил съм твърде дълго на този свят и съм се нагледал на всичките му обитатели. Последните си имат свои собствени кутии, които ги притежават. Играчките сме ние, само че не го осъзнаваме. А когато си вътре, не знаеш какво е „отвън”.

 Някои предпочитат да използват думата „балон”. За мен балоните са просто кашони, в които някога е имало телевизор- единствената връзка с външния свят, от онези с малкото канали и лоша трансмисия. Понякога в кашоните има следи от стиропорни парченца, които карат обитателите им да се чувстват по-добре. Следите от някогашно детство и признак на удобен живот. Като памучни пиявици, които не желаят да спрат да смучат кръв и които се вцепеняват стъклено при мисълта за промяна. Паразити малки, колкото собствените им мечти.

Напоследък се случи много. Ти продължаваш да не ми обръщаш внимание, да не би да признаеш нещо, което не можеш да изречеш, сякаш би дошъл краят на света ти. И отново уби част от сърцето ми с бездействието си. 
Надявам се да сте щастливи. Само че не очаквай да седя встрани и да гледам как се държите за ръце. Това е твоят избор... но вече няма значение, поне за мен. 
Днес завършват татуировката на гърба ми. Крила.