Какво става, когато не чувстваш нищо? Когато си вцепенен в свят, от който мислиш, че някога ще бъдеш част, но някак си продължаваш да не намираш своето място в него. Сякаш си добитък, който знае, че отива на заколение, но без да може да изпита нещо и именно това те кара да усещаш един друг вид болка. Странно нали?
Какво става, когато разбираш, че всичките ти чувства са просто плод на химикали, че обичаш "другия" не заради самия него, а заради чувството, което ти дава. Че няма значение дали летиш в космоса или сънуваш, че летиш в космоса- за мозъка ти няма разлика, той си отделя същите химикали.
Мислим си, че сме незаменими, сложни животински механизми, а какво ако се окаже, че всъщност сме просто механични животни? От химични елементи и електричество. Набодени с етикети, живеещи в малки кутии.
1. Little boxes on the hillside,
Little boxes made of ticky-tacky,
Little boxes, little boxes,
Little boxes, all the same.
There's a green one and a pink one
And a blue one and a yellow one
And they're all made out of ticky-tacky
And they all look just the same.
2. And the people in the houses
All go to the university,
And they all get put in boxes,
Little boxes, all the same.
And there's doctors and there's lawyers
And business executives,
And they're all made out of ticky-tacky
And they all look just the same.
3. And they all play on the golf-course,
And drink their Martini dry,
And they all have pretty children,
And the children go to school.
And the children go to summer camp
And then to the university,
And they all get put in boxes
And they all come out the same.
4. And the boys go into business,
And marry, and raise a family,
And they all get put in boxes,
Little boxes, all the same.
There's a green one and a pink one
And a blue one and a yellow one
And they're all made out of ticky-tacky
And they all look just the same.
P.S.: Препоръчвам на всички да гледат филма Air Doll.
2 коментара:
I can never get out of here,
I don't wanna just float in fear
A dead astronaut in space...
"мъртъв астронавт в космоса" за мен е най-бруталната метафора на безизходица, правена някога...
Извратеняци такива! Ше ви обадя на Максим - да видите вий к'во се нарича православен гняв!
Публикуване на коментар