The Freaks Are Us (And We Don't Even Know)

Последната седмица беше истинско приключение. Оправих си най-после зрението, запознах се с вещици на плажа, докато бях във Варна и изгоних християнка от купето на влака. Този луд, луд свят.

Ходя си по плажа и виждам огън, а около него хора с островърхи шапки. Признавам, че първото нещо, за което се сетих, беше поданици на Ку Клукс Клан, но тази мисъл веднага беше отстранена, поради чистата им географска липса по нашите земи. Пък и бяха облечени в черно. И нямаха качулки. Значи се бях натъкнал на вещици, колко прекрасно. 

Във вещиците има нещо... магическо да го наречем. Тези обаче държаха на шапките си, сигурно, за да бъдат разпознавани от далече. При мен това явно не проработи веднага, но при нормалните хора идентификацията им е на 100% мигновена. Пък и шапките ги правят по-високи. Въпреки че не разбирам защо им е нужно това, тъй като по начало вещиците са високомерни. Казвам го с всичката си любов, разбира се.

Когато се приближих към тях, бях изгледан зловредно, макар и да съм сигурен, че не беше злонамерено. Поздравих ги, но бях посрещнат с "Не знаеш ли, че е опасно да се разхождаш сам нощем. Навън има откачалки." За тяхно нещастие, моят отговор беше "Откачалката съм аз" и така се сприятелихме. Научих ги на това-онова и на сутринта щастливо се приземих в леглото си. Hekas, hekas, este bebeloi.

На следващия ден, докато се прибирах с влака, в купето ми ме заговори около 45-годишна жена, която реши че трябва да ми споделя за Бог. /facenapalm Истината е, че се държах изключително възпитано; изнесох й лекция върху основите на копи-пейстинга на нейната религия и някои видове делюзии. Тя се опита да ме благослови и се махна от купето две гари преди нейната. Понякога наистина се изненадвам какво може да направи доброто възпитание на с хората.

И така. Сега, когато най-после съм с нормално зрение, откривам, че хората са по-грозни.