Бойс енд гулс, малки и големи чудовища, създания наясно и такива не наясно със същността си, днес празнуваме един много специален ден. Вещици и вампири, зомбита от близките гробища, духове и гаргойли, излезте от бърлогите си и пищете!
Когато границите са размити, протягаме ръка и се вкопчваме в гърлото на поредния розов отвътре човек, за да му покажем от какво е направен. Запяваме песента си и с вой в нощите обладаваме де що има за обладаване. После пристъпваме към своята вечеря. Коктейл с мозък и краче на прилеп, със забито око вместо маслинка или лимон. Вдигаме тост в мрака за вечността и хвърляме костите, за да видим какво носи бъдещето. Посяваме черните си цветя в гробищна пръст и ги поливаме с топла кръв, докато станат готови...
В нашите градини ние сме себе си и броим стъпките 1, 2, 3, 10, 20, 30, 100, 200, 300... отново и отново. Нищо друго няма значение. Само ние, децата на мрака- нашият истински дом.
В нашите градини ние сме себе си и броим стъпките 1, 2, 3, 10, 20, 30, 100, 200, 300... отново и отново. Нищо друго няма значение. Само ние, децата на мрака- нашият истински дом.
П.С.: личен снимков материал
0 коментара:
Публикуване на коментар